Истински ренесанс на пътуванията с влак се наблюдават навсякъде по света. Полетите на къси разстояния стават все по-непривлекателни за много туристи. Нещо повече – в скандинавските страни дори се появи феноменът flygskam (срам от полет), който набира скорост в Европа, Азия и Северна Америка.
Каква е алтернативата?
Японците са я измислили. Високоскоростната железница е най-ефективната алтернатива на въздушния транспорт за пътувания до 1000 км и предлага добра комбинация от скорост и удобство. Еволюцията на високоскоростните железници промени транспортния пейзаж, насърчи икономическия растеж, намали времето за пътуване и предложи по-екологичен вариант. И постави началото на световна надпревара – стотици милиарди долари са инвестирани в нови високоскоростни железопътни линии с голям капацитет в Европа и Азия. Днес страни като Германия, Италия, Франция, Испания, Китай и Япония могат да се похвалят с впечатляваща високоскоростна жп мрежа за влакови композиции, които достигат до скорост от 300 до 500 км/ч.
Безспорен световен лидер
е Китай. През последното десетилетие там е прокарана 38 000-километрова мрежа от нови железопътни линии, които отвеждат по всяко кътче на страната. Европейската мрежа също се разраства – Испания, Германия, Италия, Белгия и Англия разширяват свързаността с други страни в мащабна програма до 2030 г.
Преди 4 години и Африка получи първата си високоскоростна железопътна линия – Аl-Boraq в Мароко и Египет. Влакове със скорост над 250 км/ ч се движат между големите градове на Саудитска Арабия, Южна Корея, Тайван, Тайланд и Индия.
Най-бързият влак в света
е Shanghai Maglev – 460 км/ч. На него принадлежи рекордът от 501 км/ ч. Първата комерсиално експлоатирана високоскоростна магнитна левитационна линия свързва Longyang Road Station в Шанхай с Shanghai Pudong International Airport. Влаковете Maglev изминават 30-километровия маршрут за седем минути и половина. Базирани на немска технология, летят по повдигната писта, като мощните магнити осигуряват супер плавно пътуване без триене.
Китай вече е разработил собствени влакове Maglev със скорост 600 км/ч и възнамеряват да ги пуснат между Шанхай и Ханджоу.
Поднебесната империя освен с най-дългата мрежа от високоскоростни линии може да се похвали с
най-бързите редовни влакове
на планетата – CR400 Fuxing и CR400 Harmony – 350 км/ч., които достигнаха до 420 км/ ч при тестване. С дължина до 16 вагона и максимален капацитет от 1200 пътници, тези влакове се движат по високоскоростните жп линии Пекин-Шанхай-Хонконг, Пекин-Харбин, Шанхай–Ханджоу и Шанхай–Нанкин от 2011 г. Допълнителни екстри за пасажерите им са редица функции за забавления по седалките, стъклени дисплеи, безжично зареждане на устройства и дори автономна работа при екстремни климатични условия.
Модифициран модел Fuxing, предназначен да работи на голяма надморска височина вече лети до Тибет, а други 11 влакови композиции същата серия – по линията Джакарта-Бандунг в Индонезия.
Флагманът на Deutsche Bahn
e ICE3 – 330 км/ч, но се ползва и от холандския железопътен оператор Nederlandse Spoorwegen (NS). Елегантните машини на световноизвестната германска марка InterCity Express (ICE) са създадени през 1999 г., за да обслужват 180-километровата високоскоростна линия Кьолн-Франкфурт, като са съкратили пътуването между двата града от два часа и 30 минути до час. Днес влаковете свързват големите германски градове с Париж, Амстердам и Брюксел. Нормалната работна скорост е 300 км/ч, която могат да ускорят до 330 км/ч. Максималната тестова скорост е 368 км/ч.
Франция държи световния рекорд
за скорост на конвенционалните влакове, поставен на 3 април 2007 г. от модифициран модел на SCNCF TGV – 320 км/ч (Франция). Всъщност това е процес – френската железопътна индустрия прогресивно разшири границите на възможното с конвенционалните влакове след Втората световна война, като счупи съществуващите рекорди през 1955 г. (331 км/ч), 1981 (380 км/ч) и 1990 г. (515,3 км/ч).
Първата специализирана високоскоростна мрежа в Европа все още е най-известната и най-успешна извън пределите на страната. Днес високоскоростните линии свързват Париж с Лион, Марсилия, Бордо, Нант, Страсбург, Лил, Брюксел и Лондон, като влаковете се движат със скорост до 320 км/ч по някои маршрути.
На Япония дължим концепцията
за нови високоскоростни железопътни линии. Стартирала като 515-километрова линия Токио-Нагоя-Осака-Токайдо през 1964 г. днес обхваща почти 3000 км. Страната продължава да бъде глобален лидер с JR East E5 – 320 км/ч (Япония), разширявайки границите на скоростта, капацитета и безопасността на своите шинкансен линии, чийто синоним е влакът-стрела.
Повечето шинкансен линии позволяват максимална скорост от 300 км/ч. Единствено E5 Bullet Trains на Japan Railways East (JR East) с развива до 320 км/ч и обслужва линията от Токио до Шин-Аомори. Всеки разполага със 731 места и 32 електрически индукционни двигателя, осигуряващи впечатляващите 12 900 конски сили.
Първата и единствена в Африка
специализирана високоскоростна железопътна линия Al Boraq-320 км /ч е открита в Мароко през ноември 2018 г. и свързва пристанищния град Танжер с Казабланка. Впоследствие е разширена до Кенитра. Носи името на митичното създание Ал-Борак на името на летящото митично създание, на гърба на което пророкът Мохамед е прелетят от Мека до Йерусалим. Мрежата се разширява към Рабат; в проекта ще бъдат инвестирани 2 млрд. щ.долара. Той ще съкрати пътуването от 4.45 ч. до 2.10 ч.
снимка: Национален железопътен оператор на Мароко
Al Boraq също държи африканския железопътен рекорд за скорост – по време на тестовете през 2017 г. е достигната пикова скорост от 357 км/ч – повече от два пъти по-висока от най-бързи влакове, които се движат на африканския континент.
Испания се присъедини към клуба
през 1992 г. със супербързия влак AVE S-103 – 310 км/ч и с най-дългата мрежа от специализирани линии в Европа – от Мадрид до Севиля, Малага, Валенсия, Галисия и Барселона. Гордостта на Alta Velocidad Espana (AVE) са влаковете S-102 Talgo и S-103 Velaro, сертифицирани за максимална скорост от 350 км/ч с капацитет от 404 места.
През юли 2006 г. S-103 постави испанския железопътен рекорд за скорост от 404 км/ч. Днес AVE сега е изправена пред голямото предизвикателство да устои на нови двама конкуренти, подкрепени от френските и италианските национални железници.
Южна Корея разшири мрежата си
от високоскоростни железопътни линии, заобикаляйки класическите линии. Стартът бе даден през 2004 г. с маршрута Сеул-Пусан, преодолян от влаковете KTX – 305 км/ч, които намалиха наполовина времето за пътуване между двата града.
Южна Корея е една от четирите страни в света (останалите са Китай, Япония и Франция), които разработват влак, способен да се движи с над 420 км/ч. Ново поколение прототип HEMU-430X достигна 421,4 км/ч през 2013 г., надминавайки предишния корейски железопътен рекорд от 352,4 км/ч.
Шеметната “червена стрела”
високоскоростните влакове Frecciarossa на Италианските държавни железници –Тrenitalia ETR1000 – 300 км/ч, бяха представени през 2017 г. Проектирани за максимална скорост от 400 км/ч те оправдаха името си с опростен дизайн, подобен на стрела, мощност от 10 000 конски сили и наелектризираща производителност. Дългите 200 метра влакове разполагат с 457 места в четири класи – от стандартни до бизнес, премиум и екзекютив. Въпреки че има лиценз за максимална скорост от 360 км/ч при обслужване на пътници, един влак достигна 394 км/ч при тест през 2016 г. Frecciarossa свързват Торино, Милано и Венеция.
От 2022 г. „червените стрели” се конкурират с френските TGV по маршрута Милано-Париж, в резултат на което билетите поевтиняха, а броят на пътниците се увеличи двойно.
Два часа път през пустинята
свързва Мека и Медина (450 км) с високоскоростна железница Haramain – 300 км/ч на Саудитска Арабия, която използва 35 испански влака, модифицирани за работа в задушаваща жега и пясъчни бури. Всеки влак разполага с 13 вагона с 417 места за пътници в икономична или бизнес класа. Годишният капацитет на HHR е обслужването на 60 милиона пасажери.
Откакто HHR прекосява пустинята през 2018 г., той се превърна в популярен начин за пътуване между Медина и Мека, особено по време на Хадж – годишното поклонение в Мека, когато повече от два милиона мюсюлмани се покланят на светите места.
Пътуването с влак обикновено е по-екологично и удобно от пътуването по въздух – вагоните са по-просторни, а седалките – по-удобни от тези в авиацията. Но забавеното темпо на повечето линии може да бъде наистина отблъскващо. Ние, българите, знаем това по-добре от всички.
снимки: PIXABAY
