Капак на пода, под който стръмно тясно стълбище отвежда малцина посетители до малка стая. Белите варосани стени са покрити с рисунки с въглен и тебешир – на лица, голи тела… сред фигурите е и ръката на Давид от прочутата статуя пред Палацо Векио. Шедьоври, сътворени от ръцете на Микеланджело Буонароти.
В пътеводителите за Флоренция отдавна се споменава, че в подземията на базиликата Сан Лоренцо има тайник, в който прочутият ренесансов майстор се е укривал от гнева на могъщите си покровители и папа Климент VII през 1530 г. Тайната стая на Микеланджело, достъпно през Новата сакристия в Музея на параклисите на Медичите, за пръв път ще бъде отворена за обществеността от 15 ноември. Експериментът с малки групи посетители ще продължи до 30 март 2024 г.
Тясното пространство е
изключително завладяващо
влизането в него е като свещенодействие, заради крехките ескизи по стените. Те са открити случайно от Паоло Дал Погето, тогавашен директор на параклисите на Медичите, които са част от Mузеите „Барджело“ във Флоренция. През 1975 г. той търси подходящ втори изход от капела де Медичи, заради нарасналия брой посетители. Под един шкаф музейният директор открива прашен капак към подземие, използвано като склад за въглища до 1955 г. Погето подозира, че помещението крие тайни и възлага на реставратора Сабино Джованони внимателно да отстрани слоевете боя и мръсотия от стените. Със свалянето на мазилката се откриват мащабни рисунки с въглен и червен тебешир, изпълнени с увереността и лекотата на ренесансовия гений.
„В момента, в който влезете в тази стая, просто оставате безмълвни“, твърди Паола Д’Агостино, директор на Музеите „Барджело”. Според нея осъденият на смърт Микеланджело, заради участието си в метежа срещу Медичите, сякаш се е опитвал да направи каталог на творбите си по време на двумесечното си изгнание. Сред десетките рисунки тя и останалите изкуствоведи идентифицират някои, които напомнят негови творби, като „Леда и лебедът”, на голите тела от Сикстинската капела, статуята на Давид и фигурите, красящи семейната гробница на Медичи.
Иска се кураж да се криеш под носа
на преследвачите си. Базиликата е издигната върху останките на римски храм от 393 г. През 1418 г. абат Матео Долфини търси подкрепата основателя на династията Джовани ди Бичи Медичи за нейната реконструкция. Проектът е възложен на Филипо Брунелески, който към старата структура добавя и сакристия (помещение, в което се съхраняват богослужебните съдове и облекло). Той е довършен от Микелоцо и Антонио Манети около 1460 г.
Междувременно наследникът Козимо Медичи постепенно превръща Флорентинската република в монархия и след смъртта си през 1464 г. е погребан в гробница под главния олтар на църквата.
В началото на 16 в. друг член на фамилията – папа Лъв X, възлага на Микеланджело Буонароти да префасонира фасадата и да я облицова с мрамор от Карара. Проектът е изоставен, защото той и неговият наследник папа Климент VII, тогава кардинал Джулио Медичи, поръчват най-прочутата и най-величествена част от базиликата Сан Лоренцо – Капела Медичи, построена за възхвала на клана. Параклисът се състои от две постройки – Новата сакристия и Капелата на принцовете, замислена като гробница Лоренцо Великолепни и Джулиано ди Лоренцо Медичи.
По време на бунта и прогонването на семейството Микеланджело преминава на страната на републиканците и отговаря за укрепленията на града. След завръщането им от изгнание през 1547 г. той се скрива в подземието с помощта на Джован Батиста Фиджовани, приор на базиликата Сан Лоренцо. След като присъдата му е отменена художникът напуска Флоренция и отива в Рим, за да завърши Сикстинската капела.
Досега
достъп до Тайната стая
имаха само изкуствоведи. „Въпреки че съм била в стаята толкова много пъти, все още съм изумена от този хипнотизиращ набор от рисунки“, признава директорът на Музеите „Барджело” Паола Д’Агостино.
От 15 ноември стотина късметлии седмично ще се спускат до подземието, ще влизат по четирима и ще се любуват 15 минути на ескизите. Стаята ще бъде тъмна между посещенията, за да не избледнеят рисунките. Те вече са част от огромното наследство, оставено от Микеланджело Буонароти, наравно с изумителната статуя на Давид във Флоренция и фреските, които красят тавана на Сикстинската капела във Ватикана.
