Представяме Ви първия от серия пътеписи из йога пътешествието ни в Индия в началото на 2019 година. Вижте ТУК как и Вие да съчетаете културния туризъм с неповторимо духовно изживяване!
Дворци, градини, храмове на различни религии, интересни животинки и още по-интересни хора… Индия е вълшебна страна, съчетаваща крайните противоположности, в която всеки сам избира какво да види. Истинско преживяване, което не може да се опише с думи, трябва да се изживее! Едно духовно пътешествие, организирано съвместно от Home Yoga, Фитолек и Руал Травел.
ДЕН 1:
На път към Делхи, имахме дълга пауза между полетите в Истанбул, която оползотворихме чудесно с панорамна обиколка на града с местен гид. Посетихме българската църква “Св. Стефан”, известна още като единствената православна желязна църква. Спряхме за снимки край Босфора. А от местният водач научихме много интересни детайли за историята и живота в Истанбул – този многовековен град, с население над 15 милиона, наричан някога “Новият Рим”. Хапнахме за последно позната храна и се качихме на самолета.
ДЕН 2:
След нощен полет, осъмнахме в Делхи, закичени със свежи венци от турта – едно от свещените растения в Индия. Отправихме се към хотела за закуска и се пуснахме да изследваме Делхи.
За начало посетихме храма Лотос. Създаден е от привържениците на бахайската вяра, които нямат определено божество. Затова храмът е молитвено място за хора от всички религии и място за медитация. Казва се, че молитвата е когато ние говорим на Бог, а медитацията е когато Бог говори на нас. Бахайството изповядва съществуването на един Създател (независимо как всеки избира да го нарича) и единството на цялото човечество. Една наистина визионерска концепция. Добре, че нашият индийски гид Сумит (изключително лъчезарен и оправен човек), беше уредил специален начин да ни вкара вътре – иначе щяхме да изкараме деня на опашката за влизане. След като се насладихме на вълшебната атмосфера в храма и красивия му парк, поехме към Ню Делхи.
Новата част на града е построена по време на британското управление, за да замени Калкута като столица на индийската държава. По време на придвижването с автобуса оглеждахме с любопитство жълто-зелените триколки-таксита, наречени “туктук”, които са огромна част от трафика. Друга често срещана гледка е цяло семейство натоварено на една моторетка.
Пътьом видяхме парламента. Както и Индийската порта – 42-метрова триумфална арка с имената на хиляди индийски войници, загинали по време на различни войни в началото на XX век.
Следващата спирка беше гробницата на Хумаюн, владетел от династията на Моголите, управлявал в средата на XVI век. Гробницата е включена в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО и се счита за един от важните паметници на моголската архитектура. В исторически план предшества Тадж Махал и е първият мавзолей от този тип (смесващ персийска с индийска архитектура), с изграден наоколо парк. Но ако Тадж Махал е направен от мъж за жена, то този мавзолей е създаден от жена за мъж. Хумаюн умира внезапно и нелепо – вървейки към библиотеката си пада по стълбите и си удря главата. Паметникът е поръчан от съпругата му, която е пожелала да го увековечи като владетел.
След разходката из забележителния комплекс, направихме йога беседа на открито, в парка. На свеж въздух и с музикално оформление от птичките се учи най-добре! Говорихме за моралните добродетели в йога – Яма и Нияма. Които след това съзнателно практикувахме в хода на пътешествието.
После посетихме Лакшми Нарян – един от основните хинду храмове в Делхи. На арката над входа стоят свастиката (древен слънчев символ) и символът на мантрата Ом – изначалният звук, който според индийската философия се е разнесъл в момента на сътворението на Вселената.
За финал на този ден, посетихме Гурудвара Бангла Сахиб – един от най-важните сикхски храмове в Делхи, където имахме късмета да попаднем точно за вечерната молитва. Сикхизмът е петата по големина религия в света. За разлика от хиндуистите, които имат множество божества, сикхите са монотеисти. И вярват, че е по-важно извършването на добри дела, а не наблягането на ритуалите. Познават се по характерния индийски тюрбан, който носят. Гурудвар Бангла Сахиб отвътре е истински пищен – всичко е от злато, а в центъра на храма седи духовник, който пее мантри. “Черешката на тортата” в този ден беше залезът над храмовото езеро, на който се насладихме на излизане.
Автор – Мими Дончева (Home Yoga)
